Местоположение
Община Карлово е разположена в най-северната част на област Пловдив. Намира се на 140 км. източно от София и на 56 км. северно от Пловдив. Карлово е важна ЖП гара по линията София-Бургас. Има линия до втория по големина ЖП център Пловдив. На територията на общината съществува пътна мрежа от 301,4 км. Карлово е на 50км. разстояние от магистрала Тракия и международния път София - Истанбул; на 140км. от международните пътища София Солун Атина, София Белград и София Видин Калафат в посока Централна Европа; на 50км. от международния път за Букурещ. Изградени са няколко язовира, най-големият от тях, край с. Домлян, е с вместимост 27 млн. куб. м. Общият дебит на минералните извори е 54 л/сек.
История
Карлово възниква в края на 14-ти век. През 1869 г. в Карлово се основава първото читалище. През 1869 г. Анастасия Райнова и Аница Пулева основават второто женско дружество в България. От 1953 до 1962г. носи името Левскиград.
Туризъм
Природните дадености, историческото и културното наследство на община Карлово са благоприятни за развитието на туризма, тъй като тя е на територията на Национален парк Централен балкан. Привлекателни туристически обекти са резерватите: Стара река, Джендема, Стенето и Чамджа. Забележителните историческите места са: Зли дол, Върлицата и Равна река, местността Паниците, северно от Калофер, околностите на Калоферския манастир в района на Бяла река и много други. На територията на общината туристически интерес представляват двата исторически музея: къща - музей "Васил Левски" в Карлово и къща - музей "Христо Ботев" гр. Калофер. Има организирани седем екомаршрута в Национален парк Централен Балкан. Изградена е екопътека Бяла река - гр.Калофер. На територията на община Карлово се намират минерални извори с лечебни свойства - с. Столетово, с. Климент и гр. Баня. Лечебните свойства на водата са известни от столетия, има балнеоложки копмлекси и санаториуми. Ежегодно се провежда Фестивал на Розата. Регионът притежава мрежа от селища с уникална архитектура. До днес са съхранени традициите в занаятчийското изкуство, представени в "Център за занаяти и културни традиции".
Източник: bg.wikipedia.org
