Местоположение
Столицата на България - София е разположена в Софийското поле с надморска височина около 550 м. Основен фактор за инвестиционната привлекателност на София е нейната добре изградена инфраструктура. Добре развитата пътната мрежа и телекомуникациите, подпомагат интегрирането на градските райони, повишават мобилността на работната сила и достъпът до различни видове услуги. Транспортната система на столицата е важна част от националната транспортна система. София е най-важният за страната железопътен възел и осъществява връзка с вътрешността на страната по 5 направления. Автомобилният транспорт има перспективи за развитие поради факта, че в София се пресичат три транспортни коридори - №4, №8 и №10. Електропроводната мрежа е с дължина около 8 000 км. Изградени са над 5 000 трафопоста. Дължината на топлофикационната мрежа е около 850 км. Инсталирани са над 85 хиляди осветителни тела. Уличната мрежа е с дължина около 2700 км. и площ 30 кв.км. Общата дължина на водопроводната мрежа е 2655 км. Пречистването на питейната вода се осъществява от две станции - "Панчарево" и "Бистрица". Градът разполага с пречиствателна станция за отпадни води в с. Кубратово. Трамвайната мрежа е с експлоатационна дължина 190 км. Тролейбусните линии са 93 км. Регистрираните автомобили на територията на общината са около 520 хиляди през 2002 г. (440 на 1000 жители). Пуснат е в експлоатация първият радиус на метрополитена с осем станции и обща дължина около 10 км.

История
София е една от най-древните европейски столици, тъй като има повече от 7000 годишна история.
На мястото на някогашното неолитно селище през 8 век пр.н.е. около термалните извори възниква древен тракийски град, наречен по късно от завладелите го римляни Сердика — т.е. град на сердите, по името на населявалото го тракийско племе.
През римската епоха (1–4 век) градът процъфтява като център на провинция Вътрешна Дакия (Dacia Mediterranea). След смъртта на император Диоклециан (305 г.) и религиозната реформа на император Константин Велики (306 - 337 г.), Сердика става седалище на епископ. През 357 г. римският историк Амиан Марцелин определя града като „голям и прочут“. Сердика и църквата „Света София“ стават седалище на много важния Сердикийски събор от 343 г.

Туризъм
В системата на отдиха и туризма София изпълнява три основни функции: познавателен и делови туризъм за гости на града; ежедневен и седмичен отдих на местното население; краткотраен ежедневен и седмичен отдих на населението от околността на столицата. Естественият декор на града се очертава от Стара планина, Витоша, Средногорието и Люлин планина. Близко разположените до София околни планини са привлекателни места за отдих и туризъм. В някои от тях са изградени туристически центрове с национално и международно значение, какъвто е зимният туристически и спортен комплекс "Алеко" на Витоша. Природният курортно-туристически потенциал на София е съсредоточен в три основни зони за отдих и туризъм: природен парк Витоша, Панчаревско езеро и яз. Искър. Природен парк Витоша - малко европейски градове имат така близко разположена и леснодостъпна планина, извисяваща се на юг от града на височина 2 290 м. Витоша е обявена за народен парк през 1934 г. Изградени са около 60 км. асфалтирани и павирани пътища. Дължината на мрежата от алеи и пътеки надхвърля 270 км. Природният парк включва два резервата - Бистришко и Торфено бранища и няколко природни забележителности - Боянски водопад, Самоковището - водопад на р. Бистрица, пещерата Духлата (най-дългата пещера в България, разположена на 6 нива и включваща 6 галерии) и др. От Черни връх 2290 м. се виждат Рила, Стара планина и силуетът на Родопите. Природните условия на Витоша са подходящи за ски-спортове. Формирани са два ски-центъра. "Алеко" е най-старият и най-големият ски-център. Намира се на 1800 м. Най-високата точка за ски-спускане е Черни връх. В центъра са изградени три хотела - "Щастливеца", "Простор" и "Морени", голям брой почивни станции и една хижа - "Алеко". Съществуват много специализирани спортни съоръжения - кабинкова въжена линия от кв. "Симеоново" до "Щастливеца", писта за алпийски-дисциплини Витошко лале, писти за дълго бягане и др. Пистите са с различна степен на трудност, подходящи както за напреднали, така и за начинаещи. Вторият ски-центьр - "Златни мостове", се намира в северозападните склонове на планината. Изграден е кабинков лифт от кв. "Княжево" до вр. Голямото Копито на височина 1350 m, където е построен и хотел-ресторант "Копитото". До каменната река в Златните мостове също има ресторант, а над Златните мостове е изграден ски-центърът "Конярника - Ветровала" със стационарен ски-влек и два по-малки влека. Материално-техническата база, включваща места за настаняване и инфраструктурни съоръжения, създава благоприятни условия и за стационарен климатичен отдих през зимата.

Източник:  bg.wikipedia.org